Таблата – от Египет до Калигула, Тодор Живков и Тина Търнър + линкове

Табладжийска фланелка с надпис: „Да играя табла или да не играя – Що за глупав въпрос“. Снимка: рекламен сайт за продажби

Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (реж. Стефан Командарев, сцен. Илия Троянов) авторите използваха играта на табла като знак на провинциалната безметежност в годините на зрелия соц. Тя беше пасивен двигател на повествованието и нещо като драматургичен ключ към образите на главните герои. Ако не беше табла, а шах или карти, филмът би станал друг.
Това е така, защото таблата е особен вид социална игра. Ако се играе в кафене или клуб, тя създава една специфична атмосфера, съчетаваща житейска мъдрост с пиперлив зевзеклък и добродушно южняшко перчене и самохвалство. За разлика от шаха и картите, където вглъбяването в играта като правило изключва закачливия разговор, при таблата е обратното. Приказките са част от удоволствието, забавлението е по-истинско сред кибици, които правят иронични коментари.

Таблата е и вид хазарт, поради което е преследвана от църквата в миналото. Снимка: Бекгемън блог

През 1928 г. една табладжийска компания издала в Пловдив “Устав на съюза на българските табладжии” (виж накрая извадки от него). Инициатор бил някой си Бай Коста Виришапката, подкрепен от свои аркадаши. В това закачливо четиво присъства значителна част от запазения до днес табладжийски фолклор. Нека отбележим, че почти по същото време холандският историк и философ Йохан Хьойзинха пише своята забележителна книга “Homo ludens”, в която убедително успява да внуши, че в основата на цялата световна култура и цивилизация стои играта, волята на човека за игра. Т.е. авторите на устава, без сами за подозират, са се оказали едни модерно мислещи хора, а тяхното иронично отношение към живота и играта (за тях те са едно и също) всъщност носи заряд, който движи цивилизацията от хилядолетия.

Момент от световното първенство по табла под вода на Майорка 2009 г. Снимка: Бекгемън блог

Грешно би било тракането на зарчета и пулове да се свързва единствено с атмосферата на тиха и безметежна провинция от балкано-ориенталски тип. Този игра е по-стара от египетските пирамиди и е по-мъдра от сфинкса. Нейната история е дълга, сложна и сигурно недокрай проучена, но тя е също така любопитна и поучителна. Първите сведения са от преди 5000 години и идват от Месопотамия. През 1920 г. английският археолог Леонард Уули при разкопки на една владетелска гробница в шумерския град Ур открил сред другите предмети и пет красиво инкрустирани дъски, които напомняли на съвременната игра. По-късно подобни находки са намерени и другаде в земите на днешен Ирак. Дъските били с бели и черни квадрати и всеки играч е играел със седем пула и шест зара.

Тина Търнър, като любителка на таблата, на корицата на американското списание „Табла“ 1979 г.

Египетските фараони също са познавали играта. Наричали я “сенат”. Табли и зарове са открити в гробницата на Тутанкамон, по поречието и около делтата на Нил. Особеното тук било, че заровете се хвърляли с чаша, както при игра на барбут. Така египтяните се предпазвали от измами. А измамата, както отбелязват Осуалд Джейкъби и Джон Крауфорд в своята забележителна “Книга за таблата” (1970), винаги е била знак на високата цивилизация.

Откъде все пак произхожда тази игра? Вероятно никога няма да се разбере. Има догадки, че е измислена в Китай или в Индия – двете цивилизации, от които модерният свят е наследил повечето подобни забавления. В Индия е измислен шахът, както и играта “Парчеси”, която прилича на табла. През XVI в., когато  испанците завладяли Мексико, те с изненада установили, че ацтеките се увличали по игра, наречена “патоли”, която също доста приличала на табла. Това впрочем е един от аргументите на антрополозите, когато твърдят, че американските индианците някога са мигрирали от Азия.

Илюстрация от списание „Венити феър“

Древните гърци познавали игра върху дъска с пулове и зарове, за което споменава Платон. Според Софокъл тя е била измислена от героя Паламед, комуто преданието приписва също изнамирането на буквите, цифрите, мерките и теглилките, т.е. всичко необходимо, за да започне голямата игра на цивилизация. Той, според една от митологичните версии, прекарал десетте години на Троянската война в игра на табла, при това му се носела славата на измамник. В “Одисея” Омир също споменава подобни игри, а Херодот твърди, че били измислени от лидийците.

В Рим таблата за дълго си запазила престижа на предпочитано развлечение сред патрициите. След републиканския период явно вече е била твърде популярна, защото разкопките в Помпей я откриват почти във всяка вила. Наричали я alea, което значи зар, но също и жребий. Друго име, с което била позната, е tabulae (дъска). С него е стигнала и до нас, макар че някои свързват етимологията с персийската дума “тавла” – играло. Има и трето, по-описателно име – “Ludus duodecim scriptorum”, което означава “игра с дванадесет полета” заради броя на капиите от двете страни на дъската.

Стенопис от римско време с играчи на табла.

Стенопис от римско време с играчи на табла.Картина от XV век с играчи на табла.Изображение на английския крал от началото на XIII век, играещ табла с жена. Средновековна рисунка с играещи на табла. Картина, изобразяваща сцена с бой заради табла.Картина от XVII век с пушачи и играчи на табла.

От паметните думи на Юлий Цезар “Alea jacta est” (зарът е хвърлен), произнесени преди да пресече р. Рубикон, не следва, че е бил запален таблоиграч, но това уверено може да се твърди за други императори. Клавдий, според свидетелствата на Светоний (“Животът на дванадесетте цезари”), е бил толкова отдаден на таблата, че описал историята й в книга (за съжаление загубена) и наредил в каретата му да монтират дъска, за да играе, дори когато пътува. Твърди се, че Домициан минавал за голям експерт по табла, а Калигула бил измамник. Има сведения, че Марк Антоний е играл табла с Клеопатра, докато легионите на Октавиан напредвали към Александрия. В Помпей има две интересни фрески с табладжийски сюжет. Върху първата двама мъже хвърлят зарове силно увлечени в играта. На втората те вече се бият и съдържателят на кръчмата се опитва да ги изхвърли навън. Явно около I в. с tabulae се забавлявали не само знатните, но и простолюдието. Т.е. още от Античността играта е привличала със своя дълбоко демократичен характер и дори след приемането на християнството в империята тя е запазила позициите си на обичано забавление. Това личи от една мраморна плоча с издълбано игрално поле и кръст в средата с надпис на латински: “Нека нашият господар Иисус Христос дарува победа на играчите, ако те произнасят неговото име, докато хвърлят заровете. Амин.”

Тодор Живков посреща като гост сатирика Румен Белчев от „Стършел“ по време на домашния си арест в Бояна. Жители на Говедарци свидетелстват, че през 30-те години, когато уж Живков се криел, той по цял ден играел табла в местната кръчма. По това време жена му била лекарка там. В последните години от живота си в Бояна Живков е играл табла включително с бодигарда си Бойко Борисов. Снимка: Архив на Румен Белчев

Римските легиони са пренесли таблата из различни кътчета на Европа, но истинската си популярност на запад тя дължи повече на кръстоносните походи. При арабите, които са я наследили от персите, тя вече е била устойчив елемент от културата и бита. Наричали я “нард” или “нардшир” и откривали в нея една особена символика – тридесетте пула съответствали на тридесетте дни от лунния календар. Сборът на числата от двете срещуположни страни на зара (той винаги е 7) съвпадал с дните от седмицата. Дванадесетте капии пред всеки играч съответствали на 12-те месеца от годината, а белите и черни пулове се асоциирали с деня и нощта.

По време на Третия кръстоносен поход (1190 г.) таблата била толкова популярна сред християнската армия, че се наложило английският крал Ричард Лъвското Сърце и френският Филип II Август да издадат декрет, в който се забранявало на войниците да играят игри. Рицарите и свещениците можели да играят, но без да губят повече от 12 шилинга за едно денонощие. Двамата монарси имали привилегията да играят колкото искат, но хората от тяхната свита били ограничени до сумата от 20 шилинга и ако я надвишат, следвало наказание – “да бъдат бити с камшик на голо пред армията.”

През Средновековието таблата става любимо удоволствие на благородниците (сведения за това има в “Песен за Ролан” и др. текстове) и постепенно се разпространява сред простолюдието. Заслуга за това имали кръчмарите, които усетили, че играта привлича и задържа клиентелата в хановете. Тя е спомената в “Кентърбърийски разкази” на Чосър, в “Напразни усилия на любовта” от Шекспир, както и в много други литературни текстове. В различни картини и рисунки се появява около XIV век. От този период са останали много богато украсени дъски, чиято характерна шарка често се среща и сред орнаментите на германските катедрали. Известни са и много манускрипти с рисунки и обяснения върху играта. Играели се различни варианти, някъде с два, а другаде с три зара.

През 1579 г. англичанинът Джон Нордбрук публикува един нравоучителен трактат за “безцелните забавления в съботен ден”, в който макар и с половин уста успява да каже добра дума и за таблата. Според него тази игра заслужава повече търпимост от заровете и картите, тъй като при нея отчасти успехът зависи от шанса, но в голяма степен и от интелектуалните умения на играча. Неговият възглед е несравнимо по-либерален от този на кардинал Уосли, който през 1526 г. обявил, че всички игри на табла, карти и зарове са незаконни и трябва да бъдат изгорени. Явно заради неудобството да се играе открито някои занаятчии по онова време маскирали таблите като дебели книги.
В епохата на Просвещението играта е била особено популярна в кралските дворци. Английският крал Джеймс I (1603-1625) в писмо до сина си Хенри пише, че по принцип не подобава на един учен и сериозен мъж да си губи времето с карти и табла, но това все пак е допустимо, когато времето е лошо. А в Англия, както се знае, то често е лошо, поради което на тази страна е било писано да изиграе специална роля в развитието на таблата.

Английската дума backgammon  за пръв път се споменава през 1645 г. според Oxford Universal Dictionary. Тази модерна версия на таблата е измислена в Англия през XVII в., твърди и H.J.R. Murray в свето изследване “A history of the board games other then chess”. Тогава е въведено правилото чифтовете да се играят два пъти, както и някои други съвременни правила. Етимологията на думата backgammon не е докрай ясна. Според някои идва от уелското bach (малък) и cammaun (битка) или от средновековния английски, в който baec означава „назад”, „заден”, а gamen – „игра”. Т.е. игра, при която пуловете се движат назад или заради възможността да бъдат удряни и връщани. Или пък, защото таблата обикновено е на обратната страна на шаха.

Чаша с надпис“ Аз обичам табла“. Снимка: рекламен сайт за продажби

Във Франция наричали играта “трик-трак” явно заради звука на заровете. Луи XIII е бил запален табладжия, както и кралят Слънце Луи XIV, който притежавал няколко табли с различна форма, богато инкрустирани със злато, облечени със зелено кадифе и украсени със сребърни свещници.
Модерната история на таблата започва през 1920 г. когато в един нюйоркски клуб бил въведен контриращият зар. С него всеки играч в хода на играта може да поиска удвояване на резултата (залога), което партньорът може да приеме или да се признае за победен. През 60-те години таблата става международен спорт, за което особени заслуги има принц Алексис Оболенски. През 1964 г. той организира първия световен шампионат по бекгемън на Бахамските острови. През следващите години състезанията се пренасят в Лас Вегас, Лондон и Ещорил (Португалия).

Днес табла се играе в цял свят, като особено влечение проявяват балканците и народите от Близкия изток. Тук тя не е само развлечение, а често и територия за изява на различни качества – интелигентност, остроумие, умение да се мисли стратегически, да се понася иронията на съдбата и на сеирджиите.
През 1930 г. Джордж Мабарди, американец от египетски произход, който държал известен бар в Ню Йорк, издал книга за таблата, в която между другото е оставил и един кратък портрет на идеалния играч. “Съвършеният табладжия? Ей го там. Всеки ден от терасата на кафе “Белвю”, поглеждайки към синьото море на милата ми Александрия, аз виждах и стотици отлични табладжии, които играят през целия ден. От люлката до гроба египтяните играят табла, играта на великите фараони. Играят добре, играят бързо и внимателно с усмивка и без много да приказват. Никога не се оплакват от лош зар. Пушат своите наргилета, пият своето турско кафе и вярват, че късметът е неизбежната награда за добрия играч.” От този образ трябва да става ясно, че поне в Ориента таблата не е просто игра, а отношение към живота, цялостна концепция за живота. Тя е модел на самия живот като сложен баланс между уменията на човека и неговия късмет.

Сайтовe за игра на табла онлайн:

play65.com
gammonempire.com

bgprime.com
gammoned.com

yahoo-backgammon

Таблата се играе най-много в Ориента и Балканските страни. Снимка: Бекгемън блог

Из “Устав на съюза на българските таблоиграчи”, отпечатан през 1928 г. в печатница “Гутенберг”, гр. Пловдив, съставен и издаден от Висшата академия на таблата “Шеш беш” по инициатива на бай Коста Виришапката и група негови аркадаши:

Чл. 14 Табла играе, който знае и който не знае.
Чл. 18 Ако добър играч поради нямане равен нему седне срещу по-слаб, вероятността да падне е 75%.
Чл. 22 Кибиците нямат право да се обаждат. (Тъй като те никога не спазват това правило, в някои кафенета се приема, че кибикът има право на две обаждания и едно местене. Бел. авт.)
Чл. 23 Играта се играе докрай, освен в случаите, когато двама професори (признати местни авторитети. Бел. авт.) се произнесат, че усилията на губещия да отърве марса или да спечели, са излишни. При все това играта може и да продължи докрай, ако губещият е от село.
Чл 26. Играчът не бива да греши, да лъже и да краде пулове. Това се допуска, само ако тарикат играе с балама, който не вижда.
Чл. 36 При много голям зор и хвърляне на серия геле, може да се чете 10-ти псалм. Ако и това не помага, искат се от съдържателя на кафенето валерианови капки.
Чл. 39 Когато майстор загуби последователно три игри с марс, препасват му престилка (емблема на девствеността) и му казват, че се е докарал като вакарелска девойка.
Чл. 42 С бит играч не играй, защото ще паднеш, а и да не паднеш, битият насита няма.
Чл. 43 Зарчетата не се псуват и не се ругаят.
Чл. 44 Зарчетата трябва да ги веселиш, да им пееш, да ги хвалиш и да им обещаваш бонбони.
Чл. 59 Зарчетата трябва да падат вътре в таблата. Ако няколко пъти изскочат навън поради неумелото хвърляне на някой от играчите, запитва се кафеджията дали няма под ръка някое корито.
Чл. 79 Когато проличи, че играчът губи играта, му се казва: “Предай се Хаджи Димитре, пашата ще ти прости”. (Ако продължи и загуби, се пита: “Е, как е, има ли живот на Марс?” Бел. авт.)
Чл. 81. Хепека гледан от Америка се види дюшеш.
Чл. 82 Хванатият пул трябва да се играе.
Чл. 83 Изиграното не се връща.
Чл. 84 На умен човек умен зар идва.
Чл. 86 Битият мълчи, а победителят приказва
Чл. 91 Таблата се затваря от падналия.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.